Гледаш ли отново тези двама,
Които нявга движеха с теб.
Блика ли отворена рана,
Някъде загнездила се в теб.
Светят ли им погледите щом се видят?
А ти отново потънала си в мрак...
Натъжаваш ли се щом за някъде отидат,
Из пъстрия далечен свят.
Къде ли си загуби пак сърцето?
Бие силно, но с тези удари боли.
Прости ли си сама за което,
Се опита да ги разделиш.
Един въпрос често задаван,
Разхожда се из твоята глава.
Защо останах си невзрачна?
Обляна в сълзи и самота.
Празнината тъй убива,
Онези чувства все още неизживени.
Но ти недей да ги прикриваш
Като разбиваш сърца неопетнени.
Другите не носят ли душа,
С която да се влюбват и обичат.
Никой не заслужава онова,
Което на страдалеца съдбата е урисал.
© Bebcheto bebe Todos los derechos reservados