НЕЗАБЕЛЕЖИМА

16 ene 2018, 23:37

Poesía

395 0 0

Хваната в мощната десница

на силен спазъм. В себе си роден

и боледуван удар от плесница,

в болезнен шепот на прокълнат ден.

Превъплътена в тлееща светулка,

молеща се тъмно да е вън,

и в детски смях в люлееща се люлка,

да чуе и да види, там че съм,

избликът на моите копнежи.

Към него пристрастена аз горя!

Кой бе той и как да забележи,

че съм му сянка в чужда светлина?

МаЖор

16.01.2018 год.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.