Често пия, за да те забравя
и осъмвам с чаша във ръка.
Споменът в сърцето ме изгаря!
За теб е жадна моята душа!
Всеки изгрев носи нова болка!
Всеки ден е пълен със тъга!
Всеки миг е капчица отрова!
Всеки час – безкрайна самота!
Нощем търся твоите прегръдки,
твоята усмивка, твоя смях!
И отпивам бавно тъжни глътки
вино. Като първороден грях! ...