Човешки същества сме...
Издигаме върху олтари,
копнежно свое верую,
и всеки път повярвали,
в надежда слаба, днешна...
Но, ей Богу, все пак е надежда!
Улавяме я с порив светнал
и с дума я измисляме,
по изгреви... по залези,
от мигове прошепвани,
и живописно везани...
Щом тя - наяве не изгрява,
щом тя - наяве не залязва,
щом смисъл в мощ долавяме,
то значи - храм e незабравян...
Човешки същества сме...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
в кълбото на объркани копнежи.
Заплел на жаждата високата цена
в затрупания извор на съмнението...