15 abr 2009, 0:06

Незабравян храм 

  Poesía » Filosófica
533 0 10

Човешки същества сме...

Издигаме върху олтари,

копнежно свое верую,

и всеки  път повярвали,

в надежда слаба, днешна...

Но, ей Богу, все пак е надежда!

Улавяме я с порив светнал

и с дума я измисляме,

по изгреви... по залези,

от мигове прошепвани,

и живописно везани...

Щом тя -  наяве не изгрява,

щом тя -  наяве не залязва,

щом смисъл в мощ долавяме,

то значи - храм e незабравян...

Човешки същества сме...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надеждата-проблясък без вина
    в кълбото на объркани копнежи.
    Заплел на жаждата високата цена
    в затрупания извор на съмнението...
  • Надеждата е това, което крепи нашето съществуване. "Целият свят се основава на тези две думи - Чакай и се надявай!" - Ал. Дюма - баща. Много хубав стих, Тюркоаз. Поздравления
  • Силен стих с чудесно послание! Поздравления!
  • има неща които не се забравят, Мариола...!
    поздравления...
  • Благодаря ти за Храма и Надеждата! Човечето от далечното те прегръща!!!
  • Как ми е хубаво с вас! Сякаш улавям неуловимото - БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • "Щом тя - наяве не изгрява,

    щом тя - наяве не залязва,

    щом смисъл в мощ долавяме,

    то значи - храм e незабравян...

    Човешки същества сме..."

    Страхотно!Прегръщам те и много ти се радвам!
  • Надеждата ни крепи и в най-трудните мигове.
    Поздравления за светлата идея, Мариола!
  • Надеждата е такава, каквато живее в нас! Поздрави, Мариола!
Propuestas
: ??:??