Денят ти не е дом за мен
на Кръста си ще трябва да те нося
разпъната на четири от теб
по стъклата стъпвам тежко боса
За кой ли път умирам вече
да запомня все не ми осатават сили
и Голготата е толкова далече,
а пироните са толкова изгнили
***********************************
Как очакваш красота
от средностатистически бездушник
от прикрита умереност хванал ръжда
недекоснат от бури, вихрушки
Който от усмивката ражда тъга,
но от тъгата усмивка не може,
който се рее в безкрай небеса,
а въздух му липсва все повече
© Радост Вълчева Todos los derechos reservados
Те са в резултат на всички "дребни" избори, които сме правили до сега" една мисъл на Чък Спезано