Години вече аз не те сънувам.
Любовната ни приказка угасна.
Научих се добре да се преструвам,
но раната в душата не зарасна.
Стопиха се полека снеговете.
И болката изглежда поутихна.
Сега съм птица, гоня ветровете,
в душата ми любов не се усмихна,
след онзи миг, във който си отидох,
сърцето ми да бие с плам престана.
Сама направих тежкия си избор –
сега си плащам двойно – и за двама…