За твоето ухание мечтая -
възвишен миг сред земната пустиня.
Душата ми от самота те вае,
затворница от хиляди години.
Сега си по-сияйна от звездите.
С корона от лъчи до мен заставаш.
Сърцето с пулса си те гали скрито,
с надеждата, че в тебе оживява.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados