Незнайно

31 ene 2010, 12:48

Poesía

570 0 5

Незнайно как и откъде
Повика ме едно сърце
Ридаше в ъгъла съдрано
Разказа някога било засмяно
Закърпено в шевове е цяло
Като плюшено мече - прах събрало
В болка се загубило само...
Захвърлили го край едно дърво
На никого съдрано не е нужно
Подхвърляли го че е чуждо
Намерих го - поех го със ръце
Беше истинско сърце ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Незнайно

Искате да прочетете повече?

Propuestas