Незримо

perov (Валдемар)
83 96

27 ene 2015, 20:25

Poesía

479 0 1

Вихрушка се изви

над душевната ми стряха

и отвя последните мечти -

но това мечти ли бяха...?

То бе плах един копнеж,

бял мираж пустинен

или както там го наречеш

това истинско незримо.

То бе моят тъжен пристан

на онзи самотен остров,

изплуващ горе в мигове

на горест и любов...

Няма го сега, потъна.

Душата ми спасява се сама.

Вярно, салът ми е дървен,

остава да се взирам за земя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Човек (Анна Станоева)

2015-02-06T16:55:21+02:00

Идеята е добра, но ми се приска да чуя как го рецитираш.