11 may 2016, 11:55

Незримото се възмущава 

  Poesía » Civil
428 0 2

                                                                 Незримото се възмущава

 

 

Над празният лист замислен лъч от отвъдното спира.

Мисълта политва и точно визира денят безплоден,

                             тъмната пяна.

            Покруса.... И болка голяма.

            Просешка ръка..., а милост няма.

Само поета в душата си бърка.

Трошица от своята вяра дарява.

 

             И със сивите гънки на мозъка богат недоумява,

            човешките  нерадости съпреживява.

Незримото се възмущава, че в този свят объркан

                           някой топлината смразява.

Докато с нежната си струна поета оплаква  и крепи

несретата съдба и сърцето на просяка.

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??