Самодива (Вики)
535 5952
29 oct 2019, 9:05

Ничия 

  Poesía
748 5 7

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.

Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата,
но от всичко съм част, а пък всичкото – част е от мен.
Моят корен, отрязан два века назад, пепелище е,
но пулсира в земята ми див вик, от песен роден.

Тази песен, която столетия пеят върхарите
и с гласа на кавал свирят билки и диви треви,
а кръвта ми шепти: "ти си просто прашинка от цялото
и повтарят се в теб всички хора, живели преди".

Уж съм ничия. Дух, принадлежност и бряг пратил в нищото,
уморена от виещи глутници стара вълчица,
но, незнайно защо, сън сънувах – вървя през стърнището,
изтъкана от древната, пъстра народна шевица.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всъщност си себе си, Вики... нищо че се назоваваш Ничия тук... удоволствие ме беше и е, да те чета... Благодаря.
  • Хубав стих! Оставя те замислен...
  • Много силен стих. Финалният куплет е в десятката. Адмирации!
  • Ще кажа само: аплодисменти за силата на поезията!!!!!!!!
  • Част си от общото,но с кодиран образ за идентичност!
    Харесва ми!
    Поздравления,Вики!
  • Харесах смисъла. Благодаря за изживяното.
  • Особено усещане оставят думите ти, Вики. Усещане, за пренадлежност, отрицание, ценности, сила, себепознание. Хареса ми.
Propuestas
: ??:??