19 jul 2007, 21:55

Ниделандия 

  Poesía
520 0 1

Сред звездите ли си вечер, като мен.
Имаш ли си приказна звезда?
А натъжаваш ли се всеки ден
от хората със многото лица.

Омръзна ли ти от перхидролени момичета
и ексхибиционисти на души,
които борейки се да прогледнат в нищото,
цял живот са слепи и сами?

А питаш ли се някога коя е тя,
чието име искаш да узнаеш -
това съм аз - твоята съдба
твоята интрига и награда.

Кажи да... само да и започваме
да градим, не да мечтаем,
аз съм с теб, ти си с мен - май готови сме,
защото имаме каквото желаем.

Ще бъдем диви и винаги двамата.
Ще си отворят очите за нас.
Ще събудим света - само двамата.
Избрани сме с теб - ти и аз.

Повярвай, като нас няма други
така обвързани с душите си.
Какво като сме малко луди?
Не е ли хубаво да сме единствени?

Ела сега, в този миг, в този свят.
Не се страхувай от тях - те са безсилни.
Груби и злобни мълчаливо стоят.
Ела сега и с очи разбери ме.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми,браво...само да не е просто реакция от яд,злоба...и не толкова демонстративно... Поздрав!
Propuestas
: ??:??