Ти си корабът пострадал,
едва достигнал до брега.
Аз ли? Аз съм твоят капитан!
Морето, вярно, беше бурно.
Но, понякога, бе топло и лазурно.
Понякога бе дом на ураган!
Но, аз... Аз съм добър капитан!
Опъвах нежно яките въжета!
Плющяха твоите платна!
И ето: в края на живота
двамата сме у дома!
Преминали през урагани,
оцелели през пространства и вълни!
Двамата щом сме, ще живеем!
Ще преминем всякакви беди!
Да! Ти си корабът МЕЧТА!
А пък аз... Аз съм твоят капитан!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados