12 dic 2010, 22:35

Ние, хората 

  Poesía » Filosófica
613 0 1
Животът е измама на съдбата,
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора,
плюем се, изяждаме се като вълци.
Живеем като палета, разюздани на двора
и пука ни, че всичко скърца.
Какво сме аз и ти, и всички ние? -
сенки бледи на изсъхнали дървета.
И може всеки ближния си да затрие,
а после да се смее над душата клета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??