Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди.
Всичко свърши някак си като по чудо...
Сега се гледаме с... нежност ли е това в очите...
но, моля те, нека се разминем мълчешком...
Не, не трябва да се обичаме!
Не, не си спомняй нашите нощи...
Помни болката, помни лъжите ми!
Не ме гледай с надежда... ...