Ние не пишем своя история,
писецът прекъсва все по средата.
Ние сме герои в чужда история -
на хората, които ни мразят.
Ние нямаме собствен живот-
живеем живота на другите.
Късаме части от себе си
и ги даваме отново на тях.
Любовта ни се пръсна в пространството
и спомена от вчера дори избледня...
Аз отново стоя и те чакам сама,
а ти ме търсиш пак в чужди лица...