Ние, обърканото поколение
Късмет извадихме да преживеем
социализмът как презря и капна,
от пирамиди да сиромашеем,
а фараоните да се налапват.
Строили вдъхновено комунизма,
пред Вашингтон огънахме гръбнаци.
Изпъстрихме речта с неологизми:
“ченгета", “рекет”, “джакпот”, “папараци".
Цените, токът в упор те разстрелват,
пенсионерът няма де да шава,
Добри пари онези припечелват,
що произвеждат не, а препродават.
Със хлора в Русе стана сякаш хоби
боклуците у нас да си отдъхват —
тринадесет години след Чернобил
уранов вятър косовски ни лъхна.
А който котва пуснал е в чужбина,
решил под сенките да не изтлее
на бедната, изстрадала Родина,
той “Хубава си, моя горо“ пее.
© Владимир Костов Todos los derechos reservados