9 sept 2009, 19:05

Ние просто не си пасвахме... до сега 

  Poesía » De amor
403 0 0

Защо не минаваха по-бързо годините,
отколкото да ни забавят по пътя?
И след толкова опити, уморени сме,
и наникъде не ни се вече тръгва.

Ако нещо все ни е сбирало да бъдем
заедно, както понякога ни се иска -
то това са душите ни, там навътре,
които рационално сякаш не мислят.

И не е, защото не ставаме,
или защото не ни стиска,
нито защото все забравяме,
че един друг се искаме...
И сякаш егото властваше,
и с него живяхме в лъжа.
Ние просто не си пасвахме...
... досега.

Обърни се и виж огледалото зад теб,
то сякаш нещо се опитва да каже -
не си ме мразила толкова време мен,
колкото сълзите ти щат да покажат.

И ако преди не си искала или търсила
поне една причина за поредната проба.
Това е, защото дълбоко си мислила,
че само тогава за това би била готова.

И не е, защото не ставаме,
или защото не ни стиска,
нито защото все забравяме,
че един друг се искаме...
И сякаш егото властваше,
и с него живяхме в лъжа.
Ние просто не си пасвахме...
... досега.

И не ми разказвай басни,
които с метафори носят нашите истории,
нито искам притчи, нито легенди,
нито за любовта ни - философски теории,
когато всичко просто в нас е отлежавало,
чакало е да узреем за него,
и ако питаш - вярвам, си е заслужавало,
за това да умре моето его...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??