Ние сме нежни, раними души,
много сме кротки и много мълчим.
Ние сме огън, който гори,
ние сме гълъб, който кръжи.
Ние сме песен, която се лее,
ние сме вятър, който шепти.
Много спокойни, лесно живеем,
всичко за нас се яде и лети.
Много сърдечни и много добри,
път, ще направим на мравка дори.
Да сме наивни? Не! Не мисли!
Нас не настъпвай, че после боли! ...