Трябва ми една китара,

за да тлее в ръцете ми.

Нужно ми е огъня да запаля,

за да стопли сърцето ми.

Искам букет от звезди

и вятър от коприна,

вплетен в буйните коси.

Искам вечно жива медовина.

Позволи ми да отмъкна това,

което очите ти хладни виждат -

безкрайните кадифени небеса

и платинените звезди, който прииждат.

Помогни ми да открия края на началото,

записан някъде из млечния път,

Сега не искам да живея с тялото,

не и тук, в този звезден кът.

Жадувам за съзвездие от думи,

да се вие като паяжинен дим

около огъня, насред тез забравени шуми.

Жадувам за този миг незабравим.

Но сякаш има нужда да търся нови галактики,

щом самата аз със тебе планетата съграждам,

а за да оцелееш в този свят, няма тактики.

Аз съм силна, имам вяра, че живота възраждам.

Не ми трябват звезди далечни, НИЕ СМЕ ЗВЕЗДИТЕ!

Ние пожари гасим с на феникса сълзите.

НИЕ СМЕ ЗВЕЗДИТЕ! Падащи лъчи - надежда!

Ние сме планетата, облечена в дрипава одежда.

Мечтая за всичките откраднати моменти,

които намирам по избелелите ленти.

Но макар луната да спи, заедно с ярките звезди,

ние нощем градим света, помни!