7 sept 2007, 15:47  

Nightrain 

  Poesía
842 0 0
Nightrain
В душата си пътувам,
тя е моят влак.
Между безкрая на всемира
и теб се рея пак.
Тя е моят влак,
той все към теб форсира.
В безпътен ден, в тунелен мрак,
към теб пътува, без да спира.
Изгубя ли посоката в нощта
и лутам ли се, без да зная пътя –
отивам при вселенската душа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хел Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??