11 mar 2009, 7:29

Никакво 

  Poesía » Otra
654 0 1
Нощта като древен владетел седи.
Висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди?
От нея цигарка да пална.
Знам, че е сън. И сънят е дълбок.
Ала пари на живите устни
угарка-надежда: каквото дал Бог.
Или колкото дяволът пусне.
Но още се будя и виждам небе.
НАЛЕЙ ОТ ВИСОКАТА СЛЪНЧЕВА КАНА!
И само последната чаша недей.
Тя нека за друг да остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??