Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде, отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе: "Почакай!"
Животът върви си със теб и без теб.
Сълзи и сополи няма да бърша.
И туй, че съм някакъв смотан поет
не значи, че аз от любов ще се свърша.
Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.