Никога не ще забравя
чувствата така красиви.
Как се чувствах най-щастлив
всеки миг, в който аз те зърнех.
Не!Не мога да оставя
те да избледнеят сиви,
страницата да обърна
и да си отидеш просто...
Сякаш ангел ме докосна -
чувство толкова велико,
което ме държеше буден нощем
със лице, обляно в сълзи.
с поглед, тъжен и тревожен.
Как до лудост те обикнах?
И до болка ме плени!
Нито миг без теб не можех...
Виждах само твоите очи.
В съня си те прегърнах,
беше повече от нежно,
сякаш всичките копнежи
сбъднаха се в миг един.
Погледът ми тъй посърнал...
Всичко в мен се възроди,
а тъгата неизбежна
с болката се изпари...
Мога ли да те забравя?
Аз дори не съм те имал,
но човекът в теб познавах
и от първия момент обикнах.
Любовта към теб ми вдъхна сила
да възродя душата изоставена,
която много пъти аз забравях...
Огънят не ще затихне.
Мога ли отново да обикна,
след като сърцето е горяло
в пламъците адски,грешни
и след всичко преживяно
как да бъда безразличен?
Чувствата красиви, нежни
вечен спомен ще останат.
Спомен жив си в мен, в душата цяла!

09.12.04