anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
28 jul 2011, 22:22

Никога не стига лятото 

  Poesía » Otra
2417 6 20

Слънчасало е зрялото ни лято,

забравило е шапка да си сложи –

от мургав залез сякаш е отлято,

блести солено южната му кожа.

 

Хладнее вече сутрин, вятър брули,

от тежки сенки есента наднича:

в рибарска мрежа се премята юли,

пронизан от усмивката лисича.

 

Отлитат дните, сини пеперуди,

дете е Господ и с кепчè лови ги;

зад ъгъла и август се събуди –

гнездо на трийсет и една авлиги.

 

Теши ни календарът, че е рано,

а куфар стяга глезеното лято,

едва усетено и неживяно –

мечтание, в просъница изпято.

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??