Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше
в празното на покрива щъркелово гнездо.
Кръстът издигнат бодеше и искаше,
господ да прости, молещ го за чудо.
Никой от присъстващите не забеляза,
Христос как откова се от кръста.
Окървавен, сложи го отново на гръб,
и тръгна да търси нова Голгота.
© Станислав Русев Todos los derechos reservados
Иначе нямаше да живеем с надеждата, че някога ще бъдем жители на Небесното царство...
Интересна е твоята философия, но тя се докосва пак до моята вяра.
Поздравление за творбата и ведро настроение за автора й!