madme (Тарададам)
88 178
6 nov 2006, 13:28

никой няма да излезе жив от тук 

  Poesía
994 0 2
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите
кристални тела,
чупещи се с трясък
под кървавата арка.
Надолу по павираната
влажна нощна улица
ни съпроводи писъкът
на немите слепци.
Мрачни коридори
стесняващи се при
миризмата на нашият
страх се притискаха все
по-силно в нас.
Ние сме просто
тръпнещи сенки
в нощен час.
Нечии очи бяха
залепени по нашите
гърбове и чакаха
да се почувстват
като богове.
Надолу надолу
по нощната улица
продължаваща
до края на нашето
скромно съскащо
от страх същество
ни чака онзи
който в мъртва хватка
ще ни успокой
и със смърт
ще ни удостой.
никой няма
никой няма
да излезе жив
от тук.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мрачно...както повечето неща,които пишеш,но е много хубаво.
  • Не отивам аз там! Защо толкова песимистично?
Propuestas
: ??:??