5 sept 2011, 23:16

Нимфа 

  Poesía
1448 0 25
Нимфа
Със пламъка на залезна лагуна,
догоних те сред залив от звезди.
На устните ти тръпнещи без думи,
целуващ капки лъч ме упои.
Заля те бурно синята ми нежност,
като море - в най-тайните места!
Едно сърце туптящо - „неизбежност“,
зовеше ме дълбоко под страстта.
Подир гласът ти от вълни омаян,
се гмурнах във прозрачните води.
И вдишвайки душата ти разкаян, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??