Нишка

2 jul 2009, 12:31

Poesía

402 0 1

НИШКА

Цветни сънища събирам -

да нахраня душата с нежност.

Сред словата се прибирам,

в сини нощи безметежни.

Времето върти вретено,

Години - възел върху възел.

Ех, колко спомени стаени -

редят житейския ми пъзел.

Не искам нишката да спира,

дните в спирала се извиват.

Оставям след мене диря.

Надеждата е още жива...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-07-02T23:17:32+03:00

Много ми хареса този стих!Браво!