Нишка от кълбото

1 feb 2011, 15:43

Poesía » Filosófica

600 0 1

Река без име,

далечен спомен -

сърце ранимо

на брега огромен.

Вода без памет

всички тайни пази,

сълза солена капка там е

... вода човек не мрази!

Стъпи в потока на забрава,

който ще запази този спомен,

погледни с усмивка чак тогава

реката, галеща брега огромен!

Реката, която без име остава -

с памет вечна и вечна забрава...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.