10 may 2008, 23:29

Нищо чудно 

  Poesía » Odas y poemas
1166 0 2
Нищо чудно
Време странно бе навън… Ни тъмно, ни светло.
На детската площадка - деца безброй,
тичат и играят без да мислят за добро и зло.
Всяко иска просто да бъде то герой.
Минавам аз бавно покрай тях,
замислен за своята Любов.
Дали не я превърнах в грях
или просто денят ми бе суров.
Случайно поглед аз отправих
към две дечица, отделени от игрите,
и веднага своите мисли забравих - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Юнаков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??