„Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.”
Борис Христов
Така се случи – нямаше анонс.
Направо отпечата се върху ми.
Откърти се случайно като стон
и като стон помете всички думи.
Остана под езика – като кост -
да никне търпеливо с хъс на бурен.
Скова се като студ, библейски бос
и обичта му слънцето катури.
Изправи се – по-твърд и от стена.
По-тежък от вина – онази първа.
Не ми остави даже и една
причина да остана там. И мъртва.
Такъв се случи - просто бе стена.
Стената е стена, за да разделя.
Оттатък Юда - дуло на вина.
Отсам – Христос. За без пари разстрелян.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
и моите почитания за Голямата Поезия...