Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят,
по крехките мечти с надежда.
Но твоят тъй измамен свят
смърт жестока им отрежда.
До пепел сива изгоряха
под погледа ти тъй циничен.
С отрязани криле трептяха,
в предсмъртния си миг лиричен… ...