Не ме наказвай с още време -
загубените нощи нямат спомени...
Отиваш си... Дали ще се завърнеш -
въпрос един, а милиони отговори...
Не се наказвай - утрините тихи
не са самотни, само да поискаш...
Върви по пътя си, дори и да ме няма -
една съм аз, а другите са хиляди...
Ще те прегърнат, устните им топли
ще ти шептят, че още те обичат...
Да, думите... Отново тези думи,
А аз мълча... И няма нищо лично...