Насред нощта, когато даже
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено,
че целия ми свят е запъхтян
самотна, еднокрилата светулка,
последна е запътена на там,
насред нощта, шептяща, едноока,
забулена сред къдрави мъгли,
когато ни часовникът тиктака,
ни времето нанякъде върви, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse