За тебе нищо не е просто то,
ни дъжда е просто дъжд,
ни планината просто планина е,
ни росата просто е роса,
ни обривът е просто цвят на есента,
ни крачките са просто гонене на цел,
ни въздуха е просто въздух,
ни кафето сутрин
е просто каничка с кафе,
ни пердето,
ни вятъра във него...
За тебе всичко е приказка с енигми,
не за ума,
а много, много повече над него...

За тебе нищо не е просто то,
преминало случайно
ни времето е просто ход,
ни видимото е просто преминава,
нито околната среда, в която съществуваме,
ни всяка мисъл преминава
просто тъй незабелязана или неуловима,
ни всяка стъпка е вървеж непредвидим
ни хляба ти е просто хляб
ни пулса на сърцето,
ни пламъкът във него разгорял се
е просто тъй ...
За тебе всичко е изящна красота,
в зениците на преходна патологичност
избликнала не просто тъй,
не за ума, а много, много повече над него ...