Нищо не може да я спре (дует)

5 sept 2008, 16:42

Poesía

380 0 0

(дует с Боби М.)

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.

И отблъснат, наказан, вързан, смазан,
омотан с множество въжета от лъжи,
не виждам, чувам, искам, мечтая,
както някога позволяваше ми ти,
Объркан, отложен, временно повреден,
всички грешки, които допуснахме
са събрани и подредени някъде из мен
и ако трябва да погледна сляпо...

Очите не виждат светлината,
пръстите не сещат свободата,
устните не вкусват красотата,
мрак и камък градят тъмницата
на самотата...

И прегрешил, окован в мрак, заслепен,
душата се рови из калта и пак плаче,
аз не намирам време, място, дори ден,
да мога да избягам, нямам място значи
всичко, до което се докосвах е лъжата,
и сега моите представи бързо изпопадат,
това, което беше заключено в душата,
са малките искрички, които вече страдат.

Душата му бе крепост,
но допусна грешка,
грешката на любовта,
и душата падна в плен
на обичта...

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.

Не мога да се опитвам повече,
не мога да се сдържам вече в мен,
няма място просто за нищо...
нищо освен...
нищо освен...
нищо освен...
освен...
... ЛЮБОВ

И ставам по-силен...
Сега е плът... обвивка без душа,
(Тази обреченост сега завършва)
Сега е слепота без светлина,
(Моите думи дано стигнат до теб)
Сега е допир със стена,
(Само спомените ли прегръщам)
Целувка с каменния мрак
(и всичко останало ми от теб...)
на самотата...
а нея...
... нищо не може да я спре...

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.