Девет дявола галеха разума.
Други девет изпиха сърцето ми.
Бяха девет, видях им оргазма,
легиони лежаха в нозете им...
С част от тях се видяхме по църквите.
Много други ги хранеше славата...
Колко още ме чакат при мъртвите...
А пък аз тук кося си моравата...
Тъй, косейки, намествам нещата си
и, приведен, за нея се сещам...
За жената, която с косата си
нежно чака за сигурна среща...
Без да знаят, тез девет помогнаха
да наместя парчето от пъзела...
Да изпият те всичко не смогнаха,
щото ангел развърза ми възела...
© Ботьо Петков Todos los derechos reservados