Лустросани портрети по поръчка?
Боичките, уви, не са помада.
Аз искам да се вижда всяка бръчка
и всеки белег от пиянски свади.
Отива ми живот с неясни криви,
не са ми нужни никакви кулиси.
От сол и вино си сковах статива,
на който да рисувам свойте липси.
От бичове словесни и от нокти –
гърбът ми е гравирана поема.
По стръмното на датите, през локви,
каквото ми остава – ще го взема.
Пиляното дотук ще ви оставя –
побира се в сълза и пълна чаша.
Живях да бъда тук, а не за слава,
живях далеч от суетата прашна.
От музата си милост не измолих,
отлъчен от лустросани поети.
Това, което не написах с молив,
по бръчките на моя лоб четете.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados