Нищо случайно

28 jul 2010, 9:44

Poesía

671 0 4

Мои са всички пътеки, в тях съм се вричал,

тук съм написал куплети и съм обичал,

пътища колко различни, в мен са се вплели,

всичките те си приличат, в нощите спрели.

Струва си, чакам теб, мисля и те желая,

пазя нещата ти скътани и се надявам,

празно е, много е скучно, споменът лъха,

няма тук нищо случайно, ти си ми скъпа.

Ходя по стъпките твои, в локвите стъпвам,

газя в калта и те търся, мокър до кости,

пия от капките тъжен, спирам без повод,

моля звездите за прошка и се завръщам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.