Три стъпала са равни на едно -
от друга стълба в нечие пространство.
Върхът на моята се крие във подножие
на друга и със статут на дилетанство.
Реалността е болка във безмълвие,
с която пренаписвам вечните въпроси
по папируса от Вселенска кожа.
Избирам стъпала от стръмна стълба
и в тържество, с любов съм ги превзела
когато някой блъска ме в гърба. Защо?!
И аз отново съм на нежеланото стъпало,
и аз отново съм на ниското ниво. ...