Кога съм спряла да живея?
Кога останал е само навика?
Навик, под час да се смея
и никой не намира разлика.
Ала аз усещам разрухата,
отвътре усещам и страх,
че нещата, които се случиха,
отнесоха и мене с тях.
За ръка хванаха момичето,
което усмихнато грееше.
И оставиха само поличбата,
че нявга реално живееше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse