Когато искам нещо да се случи,
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите,
а синьото на още свобода,
в която господари са орлите,
без мисъл за изящна красота.
От вятъра научих да се местя.
От слънцето се учих на пожар.
Тялото като черупка кестенна
душата стискаше бодливо - като дар.
Реката ме научи да клокоча.
Крадецът - да не знам какво е срам.
Научих се аз пръв да не започвам,
последен удар трябва ли да дам.
Миналото учи ме на смелост,
която днес уверен ме държи.
Войната ми повтаря оцелелите,
сред тях и мене винаги брои.
Голгота ме научи на спасение,
на жажда за любов пък всеки храм.
Но как да се науча на смирение,
щом търся любовта си точно там?
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados