18 may 2024, 8:49

No Mercy 

  Poesía » Otra
431 7 11

На кой ли му дреме... 
Събирам си в шепи -
бодлите от степи. 
На смахнато време...

 

откраднах стрелките. 
А в мен се забиха...
Денят ми... притихна.
Потулих следите...

 

Защо да остана...
Че кой ще ме търси?!

В проклето кралство...

 

все чакам промяна. 
Но чувам - "No Mercy"!

Латентно коварство...

 

Натрувпа гнева си. 
И всичко е драма. 

 

Вълчиците раждат...
Там труп... до трупа си. 

 


 

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря на всички ви! Прекрасна седмица да имате.
  • Дълбоко и разтърсващо! Поздравления!
  • Силен вик! Хареса ми, Вили!
  • Това ме разтърси, Вили!
  • Разтърсващо!
  • "Там"
    Хареса ми!
    Много казваш! 😉❤️
  • Жестоко!
  • Добре, че "боят настана" не е включено. Иначе щеше още една кофа мастило да се излее относно плагиатство....
  • Ето му и опашката:

    Нашепват "No Mercy.

    И боят настана.

    Най-добре всички да вземем по един и да се наложим. При липса на камшик, грабвайте коланите 🤭
  • Два катрена, два терцета, две двустишия. Би могло да се нарече опашат сонет. С още два единични стиха накрая, щеше опашката му да плющи като камшик. Разбира се, трябва формата да е изпълнена с подходящо съдържание за бичуване.
  • Самотата е проклятието на съществуването.
    Да съществуваш означава да си самотен.
    Много оригинален стих по тази тема ни поднасяш, Виолета. Поздравление!
Propuestas
: ??:??