Eia (Росица Танчева)
436 13844
21 jul 2019, 18:20

…но пак с каруца пея по асфалта… 

  Poesía
1293 6 16

Обезболявам своите копнежи,

стремленията бурни на духа си.

Филизи късам, крайпътни цъфтежи,

с леден разум асфалтирам степта си.

 

Но пак с каруца пея по асфалта,

че дива кръв във вените пулсира.

Гладкото го разрушавам, наследник

на прародителката, кумис пила.

 

Не зная докъде ще я докарам

по пътя, вечно стръмен, с урви страшни.

Не се научих да го изравнявам…

Балкан жадувам! Не улици прашни.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!
  • Благодаря за вниманието, Безжичен! Толкова емоционално наситени за мен бяха последните две години, през които не съм публикувала, че трябва първо да се събера и съвзема. Но твоят коментар за мен е стимул да продължа.
  • Хубаво! Ама две години къде си? Добре че видях един коментар. Не ти ли се пише? Има.кой да чете твоите неща (не казвам "да те чете" - това е претенциозно, никой не може да прочете друг човек, това е безумно сложно). Аз лично чакам нещо в прозата - там е сложността и майсторството!
  • "Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване".

  • Хубава и творческа вечер, Eia
  • Браво Роси!
    Финалът!!!
  • Интересно и впечатляващо!
  • Диво и хайдушко. Хареса ми!
  • Засмя ме ! Харесах ! Балкан жадувам! Болезнено !
    Поздрави за творбата !
  • DPP, благодаря!
  • Страхотно!
  • Благодаря ви!
  • Финалът е трепач, Роси! Както и цялото ти стихотворение. Нека новата седмица ти донесе още такива творчески находки.
  • Балканът ражда хора...Много ми хареса, Роси! Много!
  • Хубаво!
  • Харесах, Роси!
Propuestas
: ??:??