27 ene 2009, 16:36

... но само през трупа ми - съжаление 

  Poesía » De amor
1494 3 21

Накрая се обади... Чак сега!

Почти забравих - много време мина!

Да пита как съм... Ами,  все така...

(така я карам вече от година)

 

Той честичко присещал се за мен -

намерил време днес да се обади...

Звучеше ми объркан и смутен -

надявал се и искал да не страдам...

 

Но нещо ме стъписа във гласа -

почувствах го - болезнено и ясно!

Усетих го - и то не бе вина! -

Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!

 

Във вените кръвта ми закипя!

Обадил се! Какво благоволение!

Аз хиляди неща ще понеса,

но само през трупа ми - съжаление!!!

 

 

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??