23 may 2018, 22:55

Но ще тръгна звездолика 

  Poesía » De amor
527 4 9

Любовта ми тъй срази ме,

че чак обзело ме е страх.

Нямам възраст, нито име

и всичко е мъгла и прах.

 

 

Щом го зърна отдалече,

в мен грейват хиляди зари.

Нямам нищо друго вече,

само в зениците искри.

 

 

А когато мрак припадне

и будна ли съм аз, не знам,

някой как ли ще отгатне

защо ли цялата съм в плам.

 

 

А как не бих посмяла аз,

но ще тръгна звездолика

в най-тихия подлунен час,

ако само ме повика.

 

 

 

 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??