Nella_gold (Нели )
841 4525
6 ene 2009, 7:55

Но слънцето 

  Poesía
587 0 7
                                 Вдъхновено от стиха " Очите й "
                                                      на nicol (Магьосница )


В очите й... се раждаха
звезди. И звездопадно
пръскаха се в тишината.
В очите й разбиваха се
водопади от лъчи.
Болеше ли?!
Но слънцето тъй нежно я погали...
Очите й - пресечни точки
на пътища, които
все се разминават.
Завръщаха се, и... отдалечават.
Едва ли?!
В очите й искреше любовта,
щом зърнеше го в тъмнината.
Възпламеняваха очите й
стихийни канонади...
във огнени потоци
страст
и ... слабост.
Ръцете й прегръщаха,
превърнали се
в клетвен пръстен.
Но... напразно ли?!
Или на пусто...
Замираха в очите й
два свята.
Слепоочията й боляха
от взривените
пространствени
любови.
Изгаряше. Сама.
Във себе си...
Не е ли помъдряла?!
Всъщност?
В очите й - душата
беше само крепост...
Беше... само свята.
Останала й бе...
взривената й гордост.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви за отзивите. Никол, миличка, не знам как, но ми стигна само заглавието.
  • Нека я гали слънцето и водопадите да не пресъхват в очите и!
    Поздрави Нел!
  • "В очите й - душата
    беше само крепост..."
    !!!*

    Поздрав и на двечките!
  • много хубаво...
    няколко пъти чета...впечатли ме...Златна.
  • Хубаво се е получило!
  • Изгаряше. Сама.
    Във себе си...

    Поанта, Нелко*!
  • Когато гордостта е лош съветник - Слънцето е като сред полярна зима - знаеш, че го има, но е неуловимо!
    Поздрави, Нели за чудесния стих!
Propuestas
: ??:??