Вдъхновено от стиха " Очите й " на nicol (Магьосница )
В очите й... се раждаха звезди. И звездопадно пръскаха се в тишината. В очите й разбиваха се водопади от лъчи. Болеше ли?! Но слънцето тъй нежно я погали... Очите й - пресечни точки на пътища, които все се разминават. Завръщаха се, и... отдалечават. Едва ли?! В очите й искреше любовта, щом зърнеше го в тъмнината. Възпламеняваха очите й стихийни канонади... във огнени потоци страст и ... слабост. Ръцете й прегръщаха, превърнали се в клетвен пръстен. Но... напразно ли?! Или на пусто... Замираха в очите й два свята. Слепоочията й боляха от взривените пространствени любови. Изгаряше. Сама. Във себе си... Не е ли помъдряла?! Всъщност? В очите й - душата беше само крепост... Беше... само свята. Останала й бе... взривената й гордост.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.