И капките дъждовни
да плачат знаят
и ронят се невинно
като сълзи
болката да скриват
даже умеят
и решават да се гмурнат
към невидими дълбочини...
И в мрачните вечери
неспокойно не траят
търсят сред локвите
изгасващи звезди
и пред бурните шепоти
на морето нехаят
и не търсят стрехи
под цветни дъги...
Лунните намеци
дори не дочакват
събират се в ракли
като скътани мечти
насипват се вълшебни
и даже играят
с  тоновете напластени тишини...
И по лунната пътека
ще се изгубят накрая
Но ти не ги търси...
 
от поредицата "Дъждовни мисли"