Но знам, че "то" ме чака...

21 may 2010, 12:43

Poesía » Otra

702 0 4

Тръгвам си от "тук"...
Напускам мрака...
без да знам къде е "там"...
Но знам, че "то" ме чака...
Звучи някак банално
поезията от храма...
Решил съм,
поемам нататък...
в посока обратна на пътя,
по който ме доведе рогатият...
Там пак ще сме двама,
въпреки че знам,
... ще ми липсва
всичко от "тук"...
Фатално сякаш
трепти тъмнината...
Напук на този живот,
напук...!
Свещите в пясъка
вече догарят...
Има и друг...!
Дали е време да тръгвам,
дали...?
Да пусна онази светлина
... пътеводната,
посетила наскоро
съня ми.
Отивам някъде...
Мистериозно се завърта
маршрутът...
Ще се спирам тук и там
в грандиозния
поход на мравките.
Мислите си редя...
като пеперуди
по парапета крайпътен...
Редя ги и се смея
на себе си чак,
... как измислих
тази ужасия...!?

Напук на мрака,
незрящ...
ослепен от внезапния блясък
на пролетна светлина...
сега искам малко,
само малко...

Тишина...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

враната (Маргарита Василева)

2010-05-27T07:45:06+03:00

...в къщата на мравките!
Йес!
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-05-26T16:20:48+03:00

Браво!!!
angel_voice (Пепп)

2010-05-21T14:42:24+03:00

Много ми хареса,Стефане! Но и аз подкрепям Таня! Не бягай,намери сили и продължи!В това е смисълът на живота
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-05-21T13:31:08+03:00

Харесах разсъжденията ти. Смятам, че трябва да останем точно тук и сега, но да намираме покой и светлина..въпреки всичко!Всичко което търсим е скрито вътре в нас ...